Хатха йога е подготовка за Раджа йога

Цветелина Русева - йога инстуктор

 Свами Ниранджан:

 Целта на хатха йога е да отвори каналите, в които се движи праничната енергия. Прочистването на т.нар. нади се осъществява с практикуването на по-динамични асани. Става и чрез различните мудри. Блокажите на енергийните центрове се отстраняват чрез бандхи.

  Само след усъвършенстването на практиката на хатха йога може да се премине към другото измерение – раджа йога. Така ще разберете, че след динамичната и включваща по-енергична активност хатха йога, раджа  йога се основава на осъзнаване, вглъбяване, релаксация, концентрация и медитация.

Цветелина Русева - йога инстуктор

 Затова първо усъвършенствайте хатха йога, отдайте се на силата и динамиката. 

 

Хатха йога се свързва с тялото, с физическото измерение на същността ни, а раджа йога борави с менталното измерение. 

Цветелина Русева - йога инстуктор

Взимайки предвид факта, че практикуващият има опит в хатха йога преди да пристъпи към раджа йога, Патанджали дефинира асана като статична поза, в която тялото се чувства удобно и е неподвижно.

Как да спим добре?

Свами Ниранджан отговаря на въпроса: Почти през цялото време ние сме в летаргично състояние на ума и не можем да осъзнаем реално какво се случва. Не се събуждаме свежи сутрин. Има ли някакъв лек?

Да, за да бъдем свежи сутрин е важно да подобрим качеството на съня. Вие заспивате с мисли за проблеми или събития, които са се случили през деня. Умът е напълно активен, но тялото е изморено. Тялото заспива, но мисловните модели, действащи в ума са все още активни. Колелото продължава да се върти и вие изразходвате своята ментална енергия дори насън, защото не сте спрели мисловния процес. 

Затова, когато се събудите на следващата сутрин, се чувствате изморени, летаргични, сънливи, така сякаш нямате енергия сила, издържливост да започнете отново да работите. Измъквате се от леглото насила, защото няма как. 

Йога учи: вечер в леглото се освободете от каквито и да е мисли от изминалия ден. 

Фокусирайте се върху тялото посредством практиката на Йога Нидра. Осъзнайте околната среда и звуците. След това се фокусирайте върху дишането. Постепенно осъзнайте различните части на тялото и напрежението, което чувствате. После си представете нещо приятно и радостно. По този начин се отдръпвате от влиянието на превъзбудените, динамични, импулсивни мисловни модели. 

Можете да заспите по време на Йога Нидра. Качеството на съня ще е различно и ще се събудите сутринта напълно освежени. 

Сутрин практикувайте малко асана и пранаяма. За пет минути седнете, медитирайки. Изпълнявате асана за възстановяване и зареждане на тялото, пранаяма за презареждане на мозъка и медитация за да подготвите ума да посрещне отново ежедневните светски неща. 

 

Сутрешната програма може да е между половин и един час. Вечер ще практикувайте Йога Нидра в леглото и по което и да е време на може да заспите, не се притеснявайте. 

По мое мнение, това е перфектния стил на живот. В миналото идеален начин на живот за един ученик е бил да започне деня с 24 пъти Гаятри Мантра, наблюдавайки изгрева на слънцето, след което е четял и е отивал на училище. Много често караме насила децата да пеят Гатри мантра, а самите ние не го правим.

Човешкото здраве и Медицината

 Свами Сатянанда Сарасвати

Не бива да си мислим, че медицината може да ни даде здраве. Здравето винаги е един позитивен аспект, а не негативен. Когато вземате хапче, за да си осигурите дълбок сън, резулатът от такъв сън е с негативни качество. 

Ако искате да преодолеете безсънието по позитивен начин, трябва да промените своята среда, да отидете в планината за кратка ваканция, да правите някакви упражнения, да потичате малко – така ще можете да спите добре. Това се нарича позитивно здраве.

Вместо да вземате лекарство, когато не ви се яде, възползвайте се просто да постите един ден - това е позитивно здраве. Но ако вземете някакво хапче и се нахраните – това е негативно здравословно състояние. 

Негативното здравословно състояние е абсолютно ненадеждно. То може да се влоши всеки момент. Позитивното здравословно състояние е напълно сигурно и вие не трябва да разчитате на външни посредници. 

Може би знаете или не, но вашето тяло може само да си произвежда своите собствени антибиотици, кортизон, адреналин и така нататък. Ние единствено трябва да открием средствата за проникване в нашия вътрешен източник. 

Най-елементарния начин да постигнем това,  е като гладуваме веднъж седмично или на две седмици. Ако ви е много трудно да гладувате, тогава минете на диета без сол или се въздържайте от животински продукти, включително мляко, сирене,  масло за известно време.

По този начин токсините се изчистват и същевременно изчезват причините за заболяванията. 

След като веднъж тялото се изчисти от токсини, естествените антитела ще се задействат. 

Следователно, с цялото ми уважение към медицинската наука, аз мисля, че тя трябва да се прилага само в спешни случаи. 

Нашите чувства - нашето шесто сетиво

Нашите чувства са нашето шесто сетиво – това, което интерпретира, построява, направлява и обобщава останалите пет. Чувствата ни казват дали това, което изпитваме е застрашаващо, болезнено, за съжаление, тъжно или радостно. Чувствата имат свой собствен език. Да не осъзнаваш своите чувства, да не ги разбираш, или да не знаеш как да ги използваш и изказваш е по-лошо отколкото да си сляп, глух или парализиран. Да не чувстваш означава да си мъртъв. Чувствата повече от всичко друго ни правят хора.

Чувствата са нашата ответна реакция спрямо това, което възприемаме, а на свой ред – те обагрят и определят нашето възприятие за света, в който живеем. Тъй като толкова много от това, което знаем зависи от нашите чувства, то да бъдеш потопен в неясни или смътно доловени чувства означава да бъдеш обгърнат от един неясен свят.

Езикът на чувствата е средството, посредством което ние осъществяваме връзката със самите себе си, а ако не можем да комуникираме със себе си, просто не можем да комуникираме и с останалите.

Чувствата са нашата реакция спрямо това, което сме възприели със сетивата и те предопределят реакцията ни спрямо това, което ще преживеем в бъдеще. Светът се намира под влиянието ни значително в по-голяма степен, отколкото повечето от нас осъзнават. 

Когато човек поеме отговорността за своите чувства, той поема отговорност и за своя свят. 

Разбирането на чувствата е ключът за властване над самите себе си, за постигане на истинска независимост, което ще рече – за постигане на единствено заслужаващата си власт. Има много, което всеки един от нас може да направи , за да събере разпокъсаните отрязъци от своя живот и да ги обедини в хармония. Ако всеки човек поеме отговорността за хармонизирането на своя собствен емоционален свят, то тогава светът като цяло също би могъл да стане по-реален, хармоничен и мирен.  Онези, които разчитат единствено на своя интелект, за да се ориентират в света, няма да постигнат такава хармония, както хората, които практически използват своите чувства. Действителността не може да бъде възприета, без да се вземат в предвид чувствата. Абстракциите на интелекта и разума са важни, но когато те се откъснат от чувствата, дават път на нехуманни и разрушителни действия. Когато загубим връзката с нашите чувства, губим връзка с най-хуманните си качества. Живеейки с нашите чувства ние имаме най-голяма връзка със света, тогава живеем най- истински. 

Ние можем да владеем чувствата си отбранително и творчески: единият начин предполага вътрешно съсредоточаване, а другият експресивно външен израз. 

Чувствата са начинът по който възприемаме самите себе си, те са нашата реакция спрямо заобикалящия ни свят. Всеки един от нас е такъв, каквито са неговите чувства. Когато чувствата ни са уталожени, тогава съзнанието ни е най-будно. Да разбираме чувствата си означава да разбираме реакциите си спрямо заобикалящия ни свят. 

Без познание за същността на чувствата няма истинско познание за живота. Нашите чувства обобщават това, което сме преживели и ни подсказват дали то е приятно или болезнено. Действителността, която извличаме от нашите възприятия е под предимно на собствените ни потребности и очаквания. Мисленето е много по-недиректен начин да се справим с действителността, отколкото усещането.

Колкото по-откровени станете, толкова повече енергия ще имате, за да решавате проблемите, пред които сте изправени. 

Да проникнете в чувствата това е единственият начин по който можете да представлявате вашето собствено АЗ; единственият начин по който  ще можете да останете открити и свободни; единственият начин по който ще можете да намерите своето собствено АЗ.

Възприемането на света по пътя на интелекта е толкова различно от неговото усещане както изучването на една държава по книга се различава от живеенето в нея.

Ако не сте вътре в чувствата си, тогава вие не живеете в реалния свят. Истината се крие в чувствата. Това, което правите с тях, ще определи дали живеете с истината или с лъжата.  Чувствата могат да бъдат прикрити, отречени, осмислени, но едно болезнено усещане не ще изчезне докато не премине по своя естествен път на развитие.  

Всъщност, когато едно чувство бъде отбягвано често пъти неговите болезнени последици се запазват за по-дълго време и тогава става изключително трудно човек да се справи с него.

За да се разберат емоционалните и психологически ефекти на болката е необходимо да се разбере нейното естество. Физиологично усещането за болка се предава чрез определени нервни влакна и бива възприето тогава, който и да е сетивен рецептор бъде претоварен свръх своя естествен капацитет за възприемане и предаване на информация. Когато налягането стане много голямо, а температурата твърде висока или пък шумът твърде силен, тогава влиянието не се възприема като налягане, температура или шум, а като БОЛКА. Електрическият ток, причинил нараняване тръгва от нервните окончания и се препраща до мозъка. Болезненият импулс предизвиква инстинкта за самосъхранение, който ни кара да отместваме онази част от нашето тяло, която е застрашена - реакция, която често пъти се появява автоматично. Този инстинкт за самосъхранение е в основата на разбирането на човешките чувства, защото и болезнените човешки чувства сигнализират за ВЪМОЖНОСТ ЗА НАРАНЯВАНЕ, подсказвайки че сме в опасност и че трябва да се защитим. Чувствата както и всяка енергийна система могат да бъдат претоварени. КОГАТО СМЕ САСТРАШЕНИ ОТ ЕМОЦИОНАЛНО НАРАНЯВАНЕ, НАШАТА ЕСТЕСТВЕНА РЕАКЦИЯ Е ДА ГО ИЗБЕГНЕМ. Ако това нараняване е неизбежно, то би трябвало да бъде прието като реална опасност, за да можем да се подготвим за намаляване степента на неговата сила и да се спрем на най-доброто средство за неговото предотвратяване.

Понякога ние силно реагираме на болезнените чувства и издигаме непревзимаеми бариери пред тях. Когато нашите чувства се променят в резултат на тези бариери, които ни изолират от болката, тогава справянето с чувството става трудно, тъй като загубваме връзката с проблема.  

Целта на защитните механизми е да ни предпазят от нови наранявания, давайки ни време и пространство за това. КОГАТО ТЕ БЪДАТ ПРИЛАГАНИ ТВЪРДЕ ОБЩО ЗА ПРЕДПАЗВАНЕТО НИ ОТ ВСЯКА ЕДНА БОЛКА, ТОГАВА ТЕ ИЗРАЗХОДВАТ ТОЛКОВА МНОГО ЕНЕРГИЯ, ЧЕ ИМАТ ПОЧТИ СЪЩИЯ ИЗТОЩИТЕЛЕН ЕФЕКТ, КАКТО И САМОТО НАРАНЯВАНЕ. ЕНЕРГИЯТА ИЗРАЗХОДВАНА ОТ ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ ОТИВА ЗА ИЗДИГАНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА БАРИЕРА ПРЕД ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. 

Всеки трябва да намери баланса между болката и защитната реакция, ръководейки се и разчитайки на собствения си опит. Можем да се опитваме да свалим нашата защитна бариера, като се опитваме да изтърпим колкото е възможно повече болка, докато тя напълно изчезне. Ако се оставите на естествения ход на чувствата, предизвикани от емоционалното нараняване, без да правите опит за избягване на действителността, то ще можете изцяло да се освободите от болката. Енергията ви ще се възвърне по-бързо, а с нея-вашата работоспособност и продуктивност.

ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ, КОИТО ИЗОЛИРАТ НЕПРИЯТНИТЕ СПОМЕНИ, ИЗОЛИРАТ И ПРИЯТНИТЕ, А ТАЗИ СПОСОБНОСТ ДА СИ СПОМНИМ КОЕ Е БИЛО ПОЛОЖИТЕЛНО ОТНЕМА МАШИТЕ СИЛИ И РАДОСТ, НЕ НИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ФОРМИРАМЕИ ДА ПРИЕМЕМ ОПТИМИСТИЧНА НАГЛАСА КЪМ СВЕТА. 

Тревожността е страхът от евентуално нараняване или загуба. Когато човек претърпи нараняване или загуба, той изпитва болка. Болката нарушава равновесието и предизвиква изразходване на енергия. Проявата на тази енергия се нарича гняв. Ако тази енергия не може да бъде външно изразена като гняв, а вместо това бъде насочена навътре, срещу АЗА на човека, тя бива възприемана като вина. Ако не настъпи бързо освобождаване от вината, като се приеме, че първоначалният гняв е разумно противодействие на първоначалното нараняване, тогава тя се обръща срещу човека, който я изпитва. Вината се задълбочава и става депресия. Подобна депресия може да разруши личността и да отнеме цялата му енергия. 

ТРЕВОЖНОСТТА Е СТРАХ ОТ НАРАНЯВАНЕ ИЛИ ЗАГУБА.

НАРАНЯВАНЕТО ИЛИ ЗАГУБАТА ВОДЯТ ДО ГНЯВ.

ВЪЗДЪРЖАНИЯТ ГНЯВ ВОДИ ДО ВИНА

НЕОТЪРСЕНОТО ЧУВСТВО НА ВИНА ВОДИ ДО ДЕПРЕСИЯ.

ИМА 3 ОСНОВНИ ТИПА ЗАГУБА: НА ЛЮБОВ, КОНТРОЛ И САМОУВАЖЕНИЕ. 

Общото за всички изживявания на загуба от индивида е неговата убеденост, че трябва да бъде идеален.

Емоционалната обремененост е състояние на неуравновесеност, при което чувствата се потискат, вместо да се изказват. Възпирането на чувствата от техния естествен изказ предполага включване на защитните механизми, а това отнема енергия. Колкото по-дълго остават спотаявани чувствата, толкова по-малко енергия остава на човека, толкова повече намалява неговата свобода.

Началото на емоционалното обременяване се поставя когато болката и гневът не бъдат изказани откровено. Хора обременени от неизказани чувства се намират под постоянен стрес, прикривайки това, което според тях се счита за неприемливо. 

Първата крачка по пътя на отърсването от емоционалната обремененост е направена когато се оставяме да изпитаме това, което чувстваме без да даваме ценностни оценки. Да осъзнаваме какво чувстваме, да сме честни спрямо себе си какво чувстваме в момента. Да намерим смелост да го изкажем. 

Да сме откровени означава да сме уязвими. Приемането на уязвимостта като факт е най-доброто средство за адаптиране към действителността.