Нашите чувства - нашето шесто сетиво

Нашите чувства са нашето шесто сетиво – това, което интерпретира, построява, направлява и обобщава останалите пет. Чувствата ни казват дали това, което изпитваме е застрашаващо, болезнено, за съжаление, тъжно или радостно. Чувствата имат свой собствен език. Да не осъзнаваш своите чувства, да не ги разбираш, или да не знаеш как да ги използваш и изказваш е по-лошо отколкото да си сляп, глух или парализиран. Да не чувстваш означава да си мъртъв. Чувствата повече от всичко друго ни правят хора.

Чувствата са нашата ответна реакция спрямо това, което възприемаме, а на свой ред – те обагрят и определят нашето възприятие за света, в който живеем. Тъй като толкова много от това, което знаем зависи от нашите чувства, то да бъдеш потопен в неясни или смътно доловени чувства означава да бъдеш обгърнат от един неясен свят.

Езикът на чувствата е средството, посредством което ние осъществяваме връзката със самите себе си, а ако не можем да комуникираме със себе си, просто не можем да комуникираме и с останалите.

Чувствата са нашата реакция спрямо това, което сме възприели със сетивата и те предопределят реакцията ни спрямо това, което ще преживеем в бъдеще. Светът се намира под влиянието ни значително в по-голяма степен, отколкото повечето от нас осъзнават. 

Когато човек поеме отговорността за своите чувства, той поема отговорност и за своя свят. 

Разбирането на чувствата е ключът за властване над самите себе си, за постигане на истинска независимост, което ще рече – за постигане на единствено заслужаващата си власт. Има много, което всеки един от нас може да направи , за да събере разпокъсаните отрязъци от своя живот и да ги обедини в хармония. Ако всеки човек поеме отговорността за хармонизирането на своя собствен емоционален свят, то тогава светът като цяло също би могъл да стане по-реален, хармоничен и мирен.  Онези, които разчитат единствено на своя интелект, за да се ориентират в света, няма да постигнат такава хармония, както хората, които практически използват своите чувства. Действителността не може да бъде възприета, без да се вземат в предвид чувствата. Абстракциите на интелекта и разума са важни, но когато те се откъснат от чувствата, дават път на нехуманни и разрушителни действия. Когато загубим връзката с нашите чувства, губим връзка с най-хуманните си качества. Живеейки с нашите чувства ние имаме най-голяма връзка със света, тогава живеем най- истински. 

Ние можем да владеем чувствата си отбранително и творчески: единият начин предполага вътрешно съсредоточаване, а другият експресивно външен израз. 

Чувствата са начинът по който възприемаме самите себе си, те са нашата реакция спрямо заобикалящия ни свят. Всеки един от нас е такъв, каквито са неговите чувства. Когато чувствата ни са уталожени, тогава съзнанието ни е най-будно. Да разбираме чувствата си означава да разбираме реакциите си спрямо заобикалящия ни свят. 

Без познание за същността на чувствата няма истинско познание за живота. Нашите чувства обобщават това, което сме преживели и ни подсказват дали то е приятно или болезнено. Действителността, която извличаме от нашите възприятия е под предимно на собствените ни потребности и очаквания. Мисленето е много по-недиректен начин да се справим с действителността, отколкото усещането.

Колкото по-откровени станете, толкова повече енергия ще имате, за да решавате проблемите, пред които сте изправени. 

Да проникнете в чувствата това е единственият начин по който можете да представлявате вашето собствено АЗ; единственият начин по който  ще можете да останете открити и свободни; единственият начин по който ще можете да намерите своето собствено АЗ.

Възприемането на света по пътя на интелекта е толкова различно от неговото усещане както изучването на една държава по книга се различава от живеенето в нея.

Ако не сте вътре в чувствата си, тогава вие не живеете в реалния свят. Истината се крие в чувствата. Това, което правите с тях, ще определи дали живеете с истината или с лъжата.  Чувствата могат да бъдат прикрити, отречени, осмислени, но едно болезнено усещане не ще изчезне докато не премине по своя естествен път на развитие.  

Всъщност, когато едно чувство бъде отбягвано често пъти неговите болезнени последици се запазват за по-дълго време и тогава става изключително трудно човек да се справи с него.

За да се разберат емоционалните и психологически ефекти на болката е необходимо да се разбере нейното естество. Физиологично усещането за болка се предава чрез определени нервни влакна и бива възприето тогава, който и да е сетивен рецептор бъде претоварен свръх своя естествен капацитет за възприемане и предаване на информация. Когато налягането стане много голямо, а температурата твърде висока или пък шумът твърде силен, тогава влиянието не се възприема като налягане, температура или шум, а като БОЛКА. Електрическият ток, причинил нараняване тръгва от нервните окончания и се препраща до мозъка. Болезненият импулс предизвиква инстинкта за самосъхранение, който ни кара да отместваме онази част от нашето тяло, която е застрашена - реакция, която често пъти се появява автоматично. Този инстинкт за самосъхранение е в основата на разбирането на човешките чувства, защото и болезнените човешки чувства сигнализират за ВЪМОЖНОСТ ЗА НАРАНЯВАНЕ, подсказвайки че сме в опасност и че трябва да се защитим. Чувствата както и всяка енергийна система могат да бъдат претоварени. КОГАТО СМЕ САСТРАШЕНИ ОТ ЕМОЦИОНАЛНО НАРАНЯВАНЕ, НАШАТА ЕСТЕСТВЕНА РЕАКЦИЯ Е ДА ГО ИЗБЕГНЕМ. Ако това нараняване е неизбежно, то би трябвало да бъде прието като реална опасност, за да можем да се подготвим за намаляване степента на неговата сила и да се спрем на най-доброто средство за неговото предотвратяване.

Понякога ние силно реагираме на болезнените чувства и издигаме непревзимаеми бариери пред тях. Когато нашите чувства се променят в резултат на тези бариери, които ни изолират от болката, тогава справянето с чувството става трудно, тъй като загубваме връзката с проблема.  

Целта на защитните механизми е да ни предпазят от нови наранявания, давайки ни време и пространство за това. КОГАТО ТЕ БЪДАТ ПРИЛАГАНИ ТВЪРДЕ ОБЩО ЗА ПРЕДПАЗВАНЕТО НИ ОТ ВСЯКА ЕДНА БОЛКА, ТОГАВА ТЕ ИЗРАЗХОДВАТ ТОЛКОВА МНОГО ЕНЕРГИЯ, ЧЕ ИМАТ ПОЧТИ СЪЩИЯ ИЗТОЩИТЕЛЕН ЕФЕКТ, КАКТО И САМОТО НАРАНЯВАНЕ. ЕНЕРГИЯТА ИЗРАЗХОДВАНА ОТ ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ ОТИВА ЗА ИЗДИГАНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА БАРИЕРА ПРЕД ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. 

Всеки трябва да намери баланса между болката и защитната реакция, ръководейки се и разчитайки на собствения си опит. Можем да се опитваме да свалим нашата защитна бариера, като се опитваме да изтърпим колкото е възможно повече болка, докато тя напълно изчезне. Ако се оставите на естествения ход на чувствата, предизвикани от емоционалното нараняване, без да правите опит за избягване на действителността, то ще можете изцяло да се освободите от болката. Енергията ви ще се възвърне по-бързо, а с нея-вашата работоспособност и продуктивност.

ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ, КОИТО ИЗОЛИРАТ НЕПРИЯТНИТЕ СПОМЕНИ, ИЗОЛИРАТ И ПРИЯТНИТЕ, А ТАЗИ СПОСОБНОСТ ДА СИ СПОМНИМ КОЕ Е БИЛО ПОЛОЖИТЕЛНО ОТНЕМА МАШИТЕ СИЛИ И РАДОСТ, НЕ НИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ФОРМИРАМЕИ ДА ПРИЕМЕМ ОПТИМИСТИЧНА НАГЛАСА КЪМ СВЕТА. 

Тревожността е страхът от евентуално нараняване или загуба. Когато човек претърпи нараняване или загуба, той изпитва болка. Болката нарушава равновесието и предизвиква изразходване на енергия. Проявата на тази енергия се нарича гняв. Ако тази енергия не може да бъде външно изразена като гняв, а вместо това бъде насочена навътре, срещу АЗА на човека, тя бива възприемана като вина. Ако не настъпи бързо освобождаване от вината, като се приеме, че първоначалният гняв е разумно противодействие на първоначалното нараняване, тогава тя се обръща срещу човека, който я изпитва. Вината се задълбочава и става депресия. Подобна депресия може да разруши личността и да отнеме цялата му енергия. 

ТРЕВОЖНОСТТА Е СТРАХ ОТ НАРАНЯВАНЕ ИЛИ ЗАГУБА.

НАРАНЯВАНЕТО ИЛИ ЗАГУБАТА ВОДЯТ ДО ГНЯВ.

ВЪЗДЪРЖАНИЯТ ГНЯВ ВОДИ ДО ВИНА

НЕОТЪРСЕНОТО ЧУВСТВО НА ВИНА ВОДИ ДО ДЕПРЕСИЯ.

ИМА 3 ОСНОВНИ ТИПА ЗАГУБА: НА ЛЮБОВ, КОНТРОЛ И САМОУВАЖЕНИЕ. 

Общото за всички изживявания на загуба от индивида е неговата убеденост, че трябва да бъде идеален.

Емоционалната обремененост е състояние на неуравновесеност, при което чувствата се потискат, вместо да се изказват. Възпирането на чувствата от техния естествен изказ предполага включване на защитните механизми, а това отнема енергия. Колкото по-дълго остават спотаявани чувствата, толкова по-малко енергия остава на човека, толкова повече намалява неговата свобода.

Началото на емоционалното обременяване се поставя когато болката и гневът не бъдат изказани откровено. Хора обременени от неизказани чувства се намират под постоянен стрес, прикривайки това, което според тях се счита за неприемливо. 

Първата крачка по пътя на отърсването от емоционалната обремененост е направена когато се оставяме да изпитаме това, което чувстваме без да даваме ценностни оценки. Да осъзнаваме какво чувстваме, да сме честни спрямо себе си какво чувстваме в момента. Да намерим смелост да го изкажем. 

Да сме откровени означава да сме уязвими. Приемането на уязвимостта като факт е най-доброто средство за адаптиране към действителността.