Той може да танцува на улицата, докато отива на работа, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна.
Воините на светлината могат да си позволят такива дни.
Воинът не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал.
Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска битката, без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.
Пауло Куельо
Наръчник на ВОЙНЪТ НА ВСЕТЛИНАТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар