Коледата е време, когато празнуваме две неща: едното е раждането на Исус, а другото е изгряването на Христовото съзнание. Исус е бил човек, а Христовото съзнание е духа, който е слязъл. Вие сте човешко същество, имате тяло, ограничени сте от сетивата и умът, но в същото време съществува и една жизнена сила, виталност и динамизъм, които физически или външно са познати като душа, а в езотеричната терминология се наричат Божествено съзнание или Христово съзнание.
Точно както има развитие или еволюция на физическото тяло от раждането, през пълнолетието към старостта и смъртта, така има и еволюция на съзнанието. Кулминацията на тази еволюция е Христовото съзнание. То е това, което е във връзка с Божествената природа, което е цялостно, а не разпокъсано. В този момент съзнанието не е цялостно в смисъл, че нямаме представа или разбиране за това какво се случва с нас на несъзнателно ниво. Имаме много малко разбиране за подсъзнателното поле и частично разбиране за съзнателното. Съзнанието ни е разпокъсано или начупено.
Какво всъщност е духа? Каква е разликата между дух и съзнание? Те са проявление на една и съща сила и енергия. Когато водата в едно езеро е неспокойна, тя загубва прозрачността си, но когато се успокои, може да видите всяко отражение в нея. Разпокъсаното съзнание е неспокойната вода, където вие просто се лутате пипнешком, без да виждате нищо ясно. Спокойните води, в които всичко е отразено е Христовото съзнание.
Днес ние ставаме осъзнати за две важни събития: раждането на Исус, който е познат като сина на Мария и Йосиф и изгряването на Христовото съзнание, което е познато като идеята за Божия син.
Христос е живял преди 2000 години. Защо все още си спомняме този ден? Не защото Христос е бил основател на Християнството. Християнството е било основано в Рим, не във Витлеем или Йерусалим. Създателят на организирана Християнска система е бил Свети Петър. Ученията на Христос, Исус преди установяването на Християнството са били много прости.
Ако трябва да изразим Христовото учение на днешен език, бихме казали: „Живей за другите, за да премахваш страданията им и да ги свързваш с източника, с Бог.“ Това би било учението му накратко и то е най-важното за трансформирането на човешкия ум.
Кой живее за другите? Днес ние сме толкова егоцентрични, че забравяме за чуждите страдания; обхванати сме прекалено от собствените си конфликти и проблеми. Да се свържем с Бог, с източника, става далечна реалност в живота ни. Но ако успеем да дадем начало на процеса на изпълнение на тези три важни завета на Христос, ние ще станем истински Християни по сърце и дух; ще бъдем истински човешки същества в действията си и в мислите си.
Нещото, което ни прави наистина човешки същества е знанието за връзката, невидимата нишка, която съществува и свързва индивидуалното и трансцеденталното, Божественото; способността да видиш тази връзка във всичко и във всеки; разрушаването на мисълта, че „Аз съм по-висш“ или „Аз съм по-нисш“, „Аз зная повече“ или „Аз знам по-малко“ – защото всичко това са игри на егото. Ако се чувствам по-висш, това е егото, което си играе с мен. Ако се чувствам по-нисш, това е също моето его, което си играе с мен. Ако се считам за интелигентен, това е егото ми. Ако се приемам за глупав, това също е егото ми. Глупав по отношение на какво? Интелигентен по отношение на какво? Дали докторската степен е показател за вашето знание, просто защото сте претъпкали главата си с множество различни идеи и концепции, някои от които много задоволяващи и обогатяващи, а други не толкова?
