Силата на Война е в неговата мекота

 

В умението да приема и да прощава
Да приема другите с техните недостатъци
Такива, каквито са
Защото е приел и е интегрирал собствената си Сянка
И най-напред е простил на себе си

Войнът често се привързва към места и хора
Но също така има силата да разчете знаците
Кога трябва да продължи напред
И в каква посока да тръгне

Войнът знае, че монетата винаги има две страни
Войнът винаги е осъзнат и вижда
И двете страни на монетата

Силата на Война е в неговото Благородство

В решимостта да реже това, което го тегли назад
И да продължава да върви към Светлината
С оптимизъм

Светлината е Свобода
Светлината е Любовта

Воинът на светлината винаги прави необикновени неща

Той може да танцува на улицата, докато отива на работа, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна.

 Воините на светлината могат да си позволят такива дни.

Воинът не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. 

Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска битката, без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.

Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.

Пауло Куельо

Наръчник на ВОЙНЪТ НА ВСЕТЛИНАТА

 

Воинът на светлината разпознава своя Път още в мига, в който тръгва.

     

Всеки камък, всеки завой го приветстват с “добре дошъл”,
той се отъждествява с планините и потоците, съзира частица от собствената си душа в растенията, в животните, в птиците от равнината.

И така, приемайки помощта на Бог и на Божиите поличби, той се оставя Личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него.

Има нощи, в които страда от безсъние. “Това е част от Пътя, разсъждава воинът - Аз сам избрах да вървя по него.”

В това изречение се крие цялата негова мощ: той самият е избрал пътя, по който върви сега, и няма защо да се оплаква.

Пауло Куельо

Войнът на Светлината

За воина не съществува невъзможна любов

 

Той не се бои от мълчанието, от безразличието, от това че ще бъде отблъснат.

 Знае, че зад леденостудения вид, който хората си предават, се крие огнено сърце.

Затова воинът рискува по-често от другите.

 Той непрестанно търси нечия любов - дори и да се наложи да чуе много пъти думата “не”, да се завърне у дома победен, да се почувства отхвърлен физически и душевно.

Воинът не се поддава на страха, когато търси нещо, от което се нуждае. 

Без любов той е нищо.

Пауло Куельо

Наръчник на ВОЙНЪТ НА ВСЕТЛИНАТА

Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка

Няма воин на светлината, който да не е предавал някого и да не е лъгал в миналото.

Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.

Няма воин на светлината, който да не е страдал заради маловажни неща.

Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.

Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.

Няма воин на светлината, който да не е казвал „да”, когато всъщност е искал да каже „не”.

Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.

Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и не е изгубил надеждата да стане по-добър.

Пауло Куельо 
Наръчник на ВОЙНЪТ НА ВСЕТЛИНАТА