Пракрити или практичното познание за живота

 

На млади години исках да уча психология. Мислех си, че така ще мога да разбера човешката природа и защо на света има страдание и неравенство.
Докато следвах педагогика, държах поне 5 изпита по психология и нито един не ми даде задоволителен отговор.
Когато започнах да се занимавам с йога, сякаш за първи път открих топлата вода. Истински ме вдъхновяваха Йога Психологията и Йога Философията. Там именно, особено в в Самкхя,  започнах да схващам ясно себе си. Когато човек разбира себе си, може да приеме и да заобича себе си. Тогава разбира и другите, а това отваря пътя към универсалната ЛЮБОВ.

Затова се влюбих в Аюрведа.
Разбрах, че да се занимаваш с йога без да имаш базисни познания по аюрведа е като да ходиш нощем в гората без фенерче.
Концепцията за ТРИТЕ ГУНИ И ЗА ТРИТЕ ДОШИ ми даде невероятно осъзнаване за живота на Земята. Отвори ми се огромен прозорец. Просветна ми.
И се чудех как е възможно това толкова практично познание да не се преподава в училище, а децата да ги занимават с купища  други излишни неща.

Е то е ясно защо – Себепознанието е ключът към СВОБОДАТА.

Само този, който е почувствал, че иска да бъде свободен, ще бъде привлечен към древната мъдрост. Усещате ли това желание да се откъснете от Матрицата? Как ви резонира това?

Имам импулс да напиша още за трите ДОШИ, но в нета може да се открие океан от информация. Аз само пускам искрата, на който му резонира, ще откликне.

Ще имаме активация по темата на предстоящия ритрийт с Юрий Ковачев и Ива Кавданска от 26/9/24  до 29/09/24. 
Ще има лекции, практически упражнения, йога, релаксации, медитации, споделяне на радост. 
Обикновено на такива срещи всеки получава точно това, от което има нужда. От какво се нуждаете в момента? 
Какво ви показва вътрешния барометър?


цялата информация за събитието е във ФБ:
https://www.facebook.com/events/3771503016471079?ref=newsfeed&locale=bg_BG

ОБЩУВАНЕ С ДОВЕРИЕ

 

                          

"Трениране на успешни родители" 

или как да настаним доверието в общуването по между ни?!

Д-р Татаня Сотирова:
Като детски лекар, ежедневно се срещам с родители, които споделят тревогите си и търсят решение на множество ситуации. 

Ето част от тях:

*бебето отказва да се храни с лъжица, събужда се многократно през нощта и вие сте хронично недоспали, отказва да заспи само, притеснявате се от това как ще се почувства при поставяне на инжекция, отказва да спазва режима, отказва да спи в креватчето си, порасналото и пролазило бебе иска да пипа на множество "страшни места".......

*проходилото дете се тръшка, иска да спи при родителите си, отказва да играе с играчките си, отказва да се облича, казва на всичко "не", плаче от непознати, изпада в паника пред кабинета на лекаря, рисува по стените, къса книгите, плаче безпричинно, отказва приготвената храна от вас, която е резултат от усърдното ви търсене и набавяне на здравословни продукти и приготвяне с любов...........

*двугодишното плаче пред детската градина, посяга и удря другите, удря си главата, отказва да яде храната, която вие сте приготвили, сутрин се бави да излезе с вас, а вие искате да успеете да свършите всичките си задачи на време, иска да си играе, а вие искате да си починете, иска да му купите нещо в магазина и вие имате причина да му откажете, то крещи неумолимо...........

*три годишното казва "мразя те", "ти си лош/а", проявява признаци на ревност към скоро появилото се братче, отказва да прибере играчките си, забравя да поздравява, инати се, прекъсва разговора ви по телефона или с друг, оплаква се от мигриращи болки от главата до петите, а лекарят не е открил патология........

*ученикът има сутрешно гадане и повръщане или чести болки в корема, за които лекаря е направил подробни изследвания и консултации и не е намерил причина, разхожда се в час, бие се със съучениците; отказва да говори, когато го изпитват, а вие знаете, че е подготвил домашните си. Има нощно напикаване, постоянно държи в ръцете си смартфона или таблета, прибира се в къщи и бърза да седне пред компютъра........

*тинейджърът денонощно седи пред компютъра и игнорира забраните ви, заплахите ви, отговаря, тръшка врати, казва"писна ми", "на кого му пука", "какви хора сте", "мразя училището",изпращате го/я на лагер и в багажа му/ѝ намирате шише водка, в чантата на дъщеря ви намирате презерватив, разхвърля стаята си или иска да има такава ,а вие имате затруднения да реализирате това, избягва да ви помага, когато имате нужда, облича се по начин ,който за вас е неприемлив, иска да се татуира, закъснява да се прибере след уговорения час, мълчи, когато се храните заедно на вечеря избира да яде сух хляб, но не и това , което с любов и мисъл за нея/го сте приготвили......

Предполагам и вие сте попадали в подобни или същите ситуации. 

Сигурна съм, че сте прочели поне една книга на тема "как да постъпя" и много от съветите са ви помогнали, но по-голямата част са останали безрезултатни.

Заповядайте на презентацията:
ОБЩУВАНЕ РОДИТЕЛ - ДЕТЕ    

25 март 24 г. - понеделник от 18.00 ч. 
в ИНсайд йога студио Банкя
повече информация:
http://yogainside.info/общуване-родител-дете/

Силата на Война е в неговата мекота

 

В умението да приема и да прощава
Да приема другите с техните недостатъци
Такива, каквито са
Защото е приел и е интегрирал собствената си Сянка
И най-напред е простил на себе си

Войнът често се привързва към места и хора
Но също така има силата да разчете знаците
Кога трябва да продължи напред
И в каква посока да тръгне

Войнът знае, че монетата винаги има две страни
Войнът винаги е осъзнат и вижда
И двете страни на монетата

Силата на Война е в неговото Благородство

В решимостта да реже това, което го тегли назад
И да продължава да върви към Светлината
С оптимизъм

Светлината е Свобода
Светлината е Любовта

Воинът на светлината винаги прави необикновени неща

Той може да танцува на улицата, докато отива на работа, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна.

 Воините на светлината могат да си позволят такива дни.

Воинът не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. 

Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска битката, без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.

Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.

Пауло Куельо

Наръчник на ВОЙНЪТ НА ВСЕТЛИНАТА

 

Воинът на светлината разпознава своя Път още в мига, в който тръгва.

     

Всеки камък, всеки завой го приветстват с “добре дошъл”,
той се отъждествява с планините и потоците, съзира частица от собствената си душа в растенията, в животните, в птиците от равнината.

И така, приемайки помощта на Бог и на Божиите поличби, той се оставя Личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него.

Има нощи, в които страда от безсъние. “Това е част от Пътя, разсъждава воинът - Аз сам избрах да вървя по него.”

В това изречение се крие цялата негова мощ: той самият е избрал пътя, по който върви сега, и няма защо да се оплаква.

Пауло Куельо

Войнът на Светлината

За воина не съществува невъзможна любов

 

Той не се бои от мълчанието, от безразличието, от това че ще бъде отблъснат.

 Знае, че зад леденостудения вид, който хората си предават, се крие огнено сърце.

Затова воинът рискува по-често от другите.

 Той непрестанно търси нечия любов - дори и да се наложи да чуе много пъти думата “не”, да се завърне у дома победен, да се почувства отхвърлен физически и душевно.

Воинът не се поддава на страха, когато търси нещо, от което се нуждае. 

Без любов той е нищо.

Пауло Куельо

Наръчник на ВОЙНЪТ НА ВСЕТЛИНАТА

Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка

Няма воин на светлината, който да не е предавал някого и да не е лъгал в миналото.

Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.

Няма воин на светлината, който да не е страдал заради маловажни неща.

Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.

Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.

Няма воин на светлината, който да не е казвал „да”, когато всъщност е искал да каже „не”.

Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.

Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и не е изгубил надеждата да стане по-добър.

Пауло Куельо 
Наръчник на ВОЙНЪТ НА ВСЕТЛИНАТА