По пътя към щастието оцеляват само тези, които успеят да се адаптират





 Когато дядо ми си отиде от този свят, плаках много. Не можех да се успокоя с часове. Аз много обичах дядо си. Той беше невероятно добър човек. 
 
После осъзнах, че това е бил само един повод да се наплача колкото си искам. За всички дни, в които съм била нещастна. Осъзнах, че не съм плакала заради смъртта на дядо; а че плача от самосъжаление, че плача от страх от самотата, от привързаност към това, което ме е карало да се чувствам добре. Просто това се оказа една ситуация, която ми е позволила да отприщя цялата тъга в себе си.



Има много такива моменти в нашия живот. Ядосваме се на някого, а зад този гняв стои прикрит страх и несигурност. Завиждаме на някого, ревнуваме, конкурираме се – всичко това са все външни фактори – уж извън нас, уж причината е в другите, а зад това се крие ниско самочувствие, комплекси за малоценност. 


Отвъд тази стена стоят нашите вътрешни бариери и блокажи да навлезем себе си и да разберем причините за нашите собствени истински чувства, за собственото ни АЗ. 


Идва един момент в който прозираме, че причините за тъгата и депресията са нашата невъзможност да сме позитивно адекватни на реалността. 


Веднъж в един труден за мен момент мой приятел ми каза: 
 „Оцеляват само тези, които успеят да се адаптират“. 

 Необходимо е да се научим да се адаптираме както в материалното, така и в емоционалното пространство, за да се чувстваме радостни и щастливи. Да не задържаме това, което вече си е отишло от нас.



Необходимо е да погледнем на емоциите си със смелост и зрялост – да си ги признаем и да ги приемем. Да се сприятелим с тях. Следващият път, когато ги разпознаем – да си кажем – „ А, това е гняв – О как си днес приятел?; или пък: „О, това е страх – здрасти пич, добре дошъл, хайде да изпием по една биричка  заедно, а после всеки да си върши работата“. И така приемайки ги като гости и добри приятели в собствения ни дом – нашата Душа, интегрираме нашите болезнени преживявания и се сдобряваме със себе си. Успокояваме се и се смиряваме. Прескачаме вълната. Запазваме равновесие и се радваме на слънцето, въздуха и всичко добро, което има около нас. 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар