Молитва за освобождаване от стреса

Мили Боже, Архангел Рафаиле, Архангел Михаиле,

Струва ми се, че съм подложен/а на силен стрес, затова се нуждая от Вашата помощ.

Моля Ви, освободете ме от напрежението, което сам/а си налагам.

Рафаиле, моля те да ме обгърнеш с целебната си енергия, та тялото ми да се освободи от последиците на стреса.

Михаиле, моля те да премахнеш въздействията от негативните мисли и страхове, включително енергийните нишки, които ме изтощават.

Желая да се освободя от всички поведенчески модели, с които се самонаказвам,  от усещането, че не ми достига време, и от всички други нагласи, които ме поставят в стресови ситуации.

Знам, че наистина разполагам с достатъчно време и енергия и Ви моля да ми помогнете да преживея това изобилие сега.

Благодаря.

Амин.  

Дорийн Върчу

Запишете се в групите по йога за справяне със стреса и за щитовидната жлеза в ИНсайд йога студио. 
За повече информация - вижте графика в сайта: 

Молитва при безсъние

Създателю мой, моля Те помогни ми да заспя дълбок и спокоен сън.

Моля Те да ми пратиш ангели-пазители, които през нощта да застанат около моя дом на изток, запад, север и юг.

Виждам дома си обгърнат от Божествената светлина на твоята закриляща любов.

Желая да предам всичките си грижи и притеснения на теб и на ангелите, та всички кътчета на моята душа да са освободени тази нощ.

Моля те, прати ми ангели, които да ме успокоят, за да се радвам на чудесен сън. 

Дорийн Върчу

МОЛИТВАТА НА АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ

·     "Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

Кулинарни идеи за Свети Валентин

Обичам да си похапвам естетично поднесени вкусни неща. 

На това видео клипче има много приятни и лесни идеи, аз се вдъхнових и си изрових от Гугъл още картинки. С удоволствие ги споделям с вас

https://www.youtube.com/thaitrick

Valentine’s Day Food Ideas

Мъдреците казват, че „три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството. Влечението на ума поражда уважението. Влечението на тялото поражда желанието. Съединяването на трите влечения ражда любовта.”

Поводът е 14 февруари.

А защо не и за всеки друг повод. 

Пожелавам ви да намирате много случаи, в които да се наслаждавате на очарователна компания и пракрасна храна. 

Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.

- Джеймс Бари

 От всички страсти любовта е най-силната, защото атакува ума, сърцето и усещанията едновременно. 

Лао Тзъ

Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.

- Хайнрих Хайне

Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме. 

- Йохан Кристоф Фридрих Шилер

„Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.”          Антоан дьо Сент-Екзюпери

„Лесно е да умреш за човек, когото си обичал, но е трудно да намериш човек, за който да си заслужава да умреш.”

Любовта към себе си - да кажете „Стига!“ гарантира вашето благополучие

Синдромът на сварената жаба се свързва с емоционалната умора. Тя възниква, когато откриете че сте заклещени в ситуация, от която мислите, че е невъзможно да избягате. Така продължавате да я приемате, докато накрая не се опарите.

Може да се каже, че бавно се движите в порочен кръг. Той ви разрушава умствено и емоционално, докато накрая не се почувствате абсолютно изморени.

Оливие Клерк, френски писател и философ, е използвал тази проста фраза в илюстративната история за „синдром на сварената жаба.“ Нека да разгледаме по-задълбочено какво означава това, и как можем да приложим поуките от него.


Синдром на сварената жаба: жабата, която пропилява енергията си

Тази приказка се базира на съшествуващ физически закон. Той гласи, че „ако скоростта, с която температурата на водата се загрява е по-бавна от 2 градуса C на минута, жабата ще продължи да живее и ще умре, след като стане прекалено горещо. Ако скоростта е по-голяма, жабата ще скочи и ще избяга.“

Оливие Клерк обяснява, че ако сложите една жаба в тенджера с вода и започнете да я загрявате бавно, жабата просто настройва тялото си към температурата постепенно.

След като водата започне да ври, жабата няма да бъде в състояние да се настрои към високата температура и ще се опита да скочи.

Но за съжаление тя вече не може да избяга, защото е изхабила цялата си енергия за регулиране на температурата и няма сили да избяга.

Следователно жабата започва да ври докато умре. Тя няма да може да скочи, за да се спаси.

Това води до въпросите: какво е убило жаба? Врящата вода или неспособността й да реши в точния момент кога да скочи?

Ако сте я потопили в тенджера с вода 50°C, тя би скочила веднага, за да се спаси. Но докато привиква на постепенното увеличаване на температурата, никога не разбира, че може и че трябва да се измъкне.

Мълчаливото влошаване, което ни кара да се преструваме, че сме добре

Когато емоционалното влошаване е бавно, то остава незабелязано. Това оправдава нашата липса на реакция, защо не му се противопоставяме. Накрая се удушаваме в токсичен въздух, който бавно и сигурно ни е тровил във времето.

Когато промяната се случва достатъчно бавно, тя убягва от нашето съзнание. Поради това не може да предизвика някаква реакция или съпротивление.

В този смисъл съществуват видове романтични връзки, работни места, семейни ситуации, приятели и дори социални ситуации, в които не е необичайно да се видят жертви на синдрома на сварената жаба.

И когато зависимостта, гордостта, егоизмът, или исканията започват да се проявяват малко по малко, е трудно да се осъзнае колко вредно е да си на това място.

Всъщност, може дори да се чувствате добре, че партньорът ви има нужда от вас, че шефът ви се доверява и ви поверява определени задачи, или че доверен приятел постоянно се нуждае от вашата помощ.

С течение на времето тези искания бавно намаляват вашата реакция и времето за отговор. Това е изразходвало цялата ви енергия и способността да видите, че не сте в здрава връзка.

 Не забравяйте да скочите, когато трябва

Този мълчалив процес на адаптиране към дискомфорт ще ви разруши. Той бавно и много неусетно ще поеме контрол над живота ви. Това ви пречи да забелязвате и да се подготвите, за да реагирате по начин, който наистина отговаря на вашите нужди.

Ето защо е абсолютно необходимо да направите съзнателно усилие да държите очите си отворени и да знаете какво искате. Това е единственият начин, по който може да поемете контрол над това, което влошава здравия ви разум.

Единственият начин да се развиете, е да почувствате дискомфорт, макар и временно.

Защото много пъти на хората около вас не ми харесва, когато решите да следвате и цените собствените си права. Те вече са свикнали да ви приспособяват към тях, и за тях тази промяна в отношението е неудобна.

Не забравяйте, че понякога да кажете „Стига!“ гарантира вашето благополучие. Така вие защитавате любовта към себе си, достойнството и интересите.

Така че винаги си спомняйте за синдрома на сварената жаба, и избягвайте да попадате в дълбокия кладенец на болка. Това би могло да бъде предотвратено, ако се усетите навреме.

Източник:http://zdraveikrasota.bg/sindromat-na-svarenata-zhaba-v-kakvo-propilyavate-energiyata-si/

Духът на Коледа

 

Коледата е време,  когато празнуваме две неща: едното е раждането на Исус, а другото е изгряването на Христовото съзнание. Исус е бил човек, а Христовото съзнание е духа, който е слязъл. Вие сте човешко същество, имате тяло, ограничени сте от сетивата и умът, но в същото време съществува и една жизнена сила, виталност и динамизъм, които физически или външно са познати като душа, а в езотеричната терминология се наричат Божествено съзнание или Христово съзнание.

 

Точно както има развитие или еволюция на физическото тяло от раждането, през пълнолетието към старостта и смъртта, така има и еволюция на съзнанието. Кулминацията на тази еволюция е Христовото съзнание.  То е това, което е във връзка с Божествената природа, което е цялостно, а не разпокъсано. В този момент съзнанието не е цялостно в смисъл, че нямаме представа или разбиране за това какво се случва с нас на несъзнателно ниво. Имаме много малко разбиране за подсъзнателното поле и частично разбиране за съзнателното. Съзнанието ни е разпокъсано или начупено.

 

 

 

Какво всъщност е духа? Каква е разликата между дух и съзнание? Те са проявление на една и съща сила и енергия. Когато водата в едно езеро е неспокойна, тя загубва прозрачността си, но когато се успокои, може да видите всяко отражение в нея. Разпокъсаното съзнание е неспокойната вода, където вие просто се лутате пипнешком, без да виждате нищо ясно. Спокойните води, в които всичко е отразено е Христовото съзнание.

 

Днес ние ставаме осъзнати за две важни събития: раждането на Исус, който е познат като сина на Мария и Йосиф и изгряването на Христовото съзнание, което е познато като идеята за Божия син. 

 

Христос е живял преди 2000 години. Защо все още си спомняме този ден? Не защото Христос е бил основател на Християнството. Християнството е било основано в Рим, не във Витлеем или Йерусалим. Създателят на организирана Християнска система е бил Свети Петър. Ученията на Христос, Исус преди установяването на Християнството са били много прости. 

 

 

Ако трябва да изразим Христовото учение на днешен език, бихме казали: „Живей за другите, за да премахваш страданията им и да ги свързваш с източника, с Бог.“ Това би било учението му накратко и то е най-важното за трансформирането на човешкия ум.

Кой живее за другите? Днес ние сме толкова егоцентрични, че забравяме за чуждите страдания; обхванати сме прекалено от собствените си конфликти и проблеми. Да се свържем с Бог, с източника, става далечна реалност в живота ни. Но ако успеем да дадем начало на процеса на изпълнение на тези три важни завета на Христос, ние ще станем истински Християни по сърце и дух; ще бъдем истински човешки същества в действията си и в мислите си.

 

Нещото, което ни прави наистина човешки същества е знанието за връзката, невидимата нишка, която съществува и свързва индивидуалното и трансцеденталното, Божественото; способността да видиш тази връзка във всичко и във всеки; разрушаването на мисълта, че „Аз съм по-висш“ или „Аз съм по-нисш“, „Аз зная повече“ или „Аз знам по-малко“ – защото всичко това са игри на егото. Ако се чувствам по-висш, това е егото, което си играе с мен. Ако се чувствам по-нисш, това е също моето его, което си играе с мен. Ако се считам за интелигентен, това е егото ми. Ако се приемам за глупав, това също е егото ми. Глупав по отношение на какво? Интелигентен по отношение на какво? Дали докторската степен е показател за вашето знание, просто защото сте претъпкали главата си с множество различни идеи и концепции, някои от които много задоволяващи и обогатяващи, а други не толкова?

Докато не станем истински хора, ще трябва да носим товара на кръста, а той е тежък. Трябва да осъзнаем живота си и да видим колко много багаж носим със себе си – нашата несигурност, страхове, комплекси, забрани, желания, привързаности и всички останали проявления на ума, които ни засягат, като омраза, гняв, ревност и разочарования. Ние носим товара на раменете си и изглежда, че тази камара се увеличава с всеки изминал ден. Хората казват: „Христос умря на кръста заради нашите грехове.“ Да, това са нашите грехове. Това се греховете срещу човечността. Той умря, за да ни накара да разберем, че трябва да се направи определено усилие да снемем от гърба си товара, който носим в раницата си.

 

източник:

The Spirit of Christmas

Swami Niranjanananda Saraswati

 

превод: Верияна Божилова

Силните хора са една порода - сродни души

Силните хора се срещат, за да се разделят.
Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно.
Силните хора са една порода - сродни души.
Енергията между тях е много силна.
Заедно са мощна машина.
Природата разделя всичко силно.
Така е, за да могат да дадат сили на по - слабите.
Компенсиране на енергиите.
Нямаш власт над тази раздяла.
Просто продължаваш...
Тъжно е.
Но по - тъжно е, ако изобщо не си ги срещал.
Кой е казал, че Животът е песен/ розов/ щастлив?
Такъв е - но само броени мигове, заради които си заслужава
цялото страдание на света.
Готов ли си да страдаш до последна капка кръв,
за един миг на истинско щастие?
Разбирасе, че ДА!

 

Тогава приготви се да срещнеш други сродни души,
защото те са някъде по пътя ти.
Ще се появят точно, когато най - много се нуждаеш от тях.
Ще ги познаеш по искрената им усмивка.
А заговорите ли се, ще имаш усещането, че не само говорите
на един език, а сякаш се познавате от години.
Сродните ти души те карат да се чувстваш щастлив
със самия себе си - естествен, истински, спокоен, балансиран,
летящ свободно като птица.
Те ще ти вдъхнат вяра и сили - капка Живот.
Това са твоите най - верни приятели - настоящи или бъдещи.
Сродните ти души най - бързо те напускат и за тях най - много страдаш.
Страдание, свързано с липсата на някой, който те е приемал, какъвто си -
без никакви очаквания и претенции да се промениш.
Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено
с искреност и любов.
Нищо не можеш да направиш, за да ги задържиш до себе си.
Остава само спомена, че макар и за малко, си бил с тях ... и сте били щастливи.
Миг на истинско щастие, заради който си струва цялата болка и самота.