Спокойното приемане

Спокойното приемане е като...врата
Имаме един лош навик всички – като се случи нещо, което не ни влиза в плановете и ни руши рахата и сигурността, реагираме. 

Реагирането е опит за контрол. Толкова ни е страх, че нещо може да се случи без нашето съгласие и благословия, толкова ни е страх, че ако не връщаме нещата в пътя, животът ни непременно ще отиде на кино… че сме като едни ходещи реакции.


А ако не реагираме? Ако се откажем да приемаме каквото и да било като застрашително? Ако просто се зазяпаме в него с откровено любопитство – за да видим, ей така веднъж за разнообразие, накъде иска да ни отведе Невидимото?..

За случващото се няма значение дали ще реагираме или ще го загледаме спокойно. То си става така или иначе. Цялата разлика е за нас – живеем в ад от емоции, или пък живеем… в покой и доверие. Защото извън покоя и доверието живот няма.

Най-изненадващото е, че спокойното наблюдаване Е най-ефективната реакция. Позволява ни да видим новите неочаквано вкусни посоки, които „неприятното” отваря. Позволява ни да акумулираме енергия, която САМА вече оправя по най-добрия начин нещата – ако трябва да бъдат оправени и ако са изобщо за оправяне.

Само след час-два пребиваване в спокойно приемане, цялото ни виждане за ставащото се променя. Участниците в ставащото се променят. Ние се променяме. Всичко се развива и разцъфтява. Нова безкрайно интригуваща вселена се ражда – в която още не сме били. И в която никога нямаше да пристъпим с реагиране.

Спокойното приемане е врата. За нов свят, в който ѝскате да преминете. Сигурна съм.

Проверете. 

От интернет
Via Мария Казакова

Няма коментари:

Публикуване на коментар