КОЛКО ЛЕСНО Е ДА ОБВИНЯВАМЕ ДРУГИТЕ…

“КОГАТО МЕ СОЧИШ С ПРЪСТ – ТРИ ОТ ПРЪСТИТЕ ТИ СОЧАТ ОБРАТНО КЪМ ТЕБ!”





Колко по-леко ни е, когато казваме, че другият е виновен за всичко. Сгрешил е…постъпил е неправилно и несправедливо спрямо нас. Вината е отсреща, в човека срещу нас, за това нека си понесе загубите, да съжалява и страда, че ни е изпуснал! Колко лесно е това, нали?!



А дали преди да потърсим вината в другият, не погледнем първо себе си?! Да се обърнем и да вникнем в собствените си мисли, постъпки и действия! Да разберем, че за да се случат дадени неща с живота ни, не сме ние тези, който са предизвикали всичко това! Защото най-трудно е да открием и признаем вината си! За това, че сме сгрешили в избора, преценката, отношението, начина на подход! Колко трудно е да бъдем обективни съдници на себе си! Да се огледаме отвсякъде, да помислим трезво и безпристрастно и да си дадем сметка, че в крайна сметка и ние сме направили грешна стъпка!




Да бъдем преди всичко друго, откровени със себе си - това е нашата същност, идеали и почерк! Защото не сме идеални, не сме най-добрите, безгрешните. Но се стремим да се поправим, да се усъвършенстваме и да се учим - да бъдем по-добри със себе си, с хората около нас ! Ние не сме съвършени - защото ако сме сгрешили, можем да се поправим, можем да признаем и да желаем да се поучим от грешките! А всичко почва от нас самите!
С всичките си недостатъци, ние сме хора - ние сме истински!


по материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар