Законът за емоционалният избор ни учи да признаваме чувствата си, но така също и да не се поддаваме на въздействието на отрицателните емоции. Законът за емоционалният избор изисква да изпитваме цялата гама от емоции, които съпровождат нашия живот. Но да не забравяме, че емоциите въздействат върху физическото ни здраве, т.е. от правото на свободен избор следва, че ние избираме какви емоции да изживяваме; от това какви емоции изживяваме, зависи нашето здраве…
Законът за единното цяло учи, че тялото, умът (който поражда емоциите) и духът действат заедно, съвместно, като екип. Затова всяка мисъл, дума и реакция се отразяват върху общото ни здраве и благополучие. Т.е. всяка емоция въздейства не само на емоционално, но и на физическо, и на духовно ниво.
Фактът си е факт. Пред него и боговете мълчат, според гръцката митология. Но как ще коментираме фактът, какво ще бъде емоционалното ни отношение към него, зависи единствено от нас. Ако направим само една единствена промяна в начина, по който възприемаме дадена ситуация, ще се окаже, че сме сменили не само емоционалния си светоглед, но сме въздействали върху физиологичното и духовното си състояние.
Законът за емоционалния избор притежава огромна сила. Законът за емоционалният избор открито се противопоставя на традиционните съвети и на психотерапията; той твърди, че не е необходимо да разберем произхода на негативните си мисловни модели или на тяхната обусловеност в най-ранното ни детство.
Различното поведение води до различни мисли, а те от своя страна водят до различни резултати. Тялото влияе на ума, а той – на духа. Всяка предлагана граница между тези елементи на цялото подлежи на оспорване. Те работят като единно цяло. Ние ги контролираме. И точно в това се състои Законът за емоционалния избор: ние можем да избираме, за да проявим необходимата активност.
Законът за емоционалния избор не предполага, че никога не трябва да изпитваме гняв, враждебност или друга негативна емоция. Той не препоръчва винаги да сме спокойни и дори – безпристрастни, или да приемаме всичко.
Законът ни учи да не превръщаме негативни емоции в хронични състояния, които водят до т.нар. токсичен стрес (стресорни увреждания). Същността му е в поемането на лична отговорност за собствените ни настроения.
Кратка разходка, хубава музика, смешен филм – това не е бягство от проблема; това означава да дадем почивка на самите себе си; да не се оставим да ни завладеят емоции, които не само няма да решат проблема, а ще ни осигурят язва, високо кръвно или инфаркт.
Законът за емоционалния избор е предизвикателство към самите нас. Вместо да се отдаваме на негативна емоция, можем да излезем и да походим. Тялото ще се притече на помощ на емоциите и ще помогне натрупаната обида, гняв или напрежение да се излеят по здравословен начин. Вместо да се вторачваме върху собствените си проблеми, от задънената улица, в която сме се озовали, може би е по-добре да помогнем на някого да се справи със собствените си проблеми.
Вместо да наливаме масло в огъня на ненавистта в отношенията, може би по-добре (а и по-здравословно) е да простим. С други думи: вместо да се предаваме и да се отпуснем в липсата на енергия; вместо да се откажем от действие или пък да търсим отмъщение, може би е време да направим нещо по-различно от досегашните си навици, по силата на които реагираме стереотипно, по навик.
Законът за единното цяло учи, че тялото, умът (който поражда емоциите) и духът действат заедно, съвместно, като екип. Затова всяка мисъл, дума и реакция се отразяват върху общото ни здраве и благополучие. Т.е. всяка емоция въздейства не само на емоционално, но и на физическо, и на духовно ниво.
Фактът си е факт. Пред него и боговете мълчат, според гръцката митология. Но как ще коментираме фактът, какво ще бъде емоционалното ни отношение към него, зависи единствено от нас. Ако направим само една единствена промяна в начина, по който възприемаме дадена ситуация, ще се окаже, че сме сменили не само емоционалния си светоглед, но сме въздействали върху физиологичното и духовното си състояние.
Законът за емоционалния избор притежава огромна сила. Законът за емоционалният избор открито се противопоставя на традиционните съвети и на психотерапията; той твърди, че не е необходимо да разберем произхода на негативните си мисловни модели или на тяхната обусловеност в най-ранното ни детство.
Различното поведение води до различни мисли, а те от своя страна водят до различни резултати. Тялото влияе на ума, а той – на духа. Всяка предлагана граница между тези елементи на цялото подлежи на оспорване. Те работят като единно цяло. Ние ги контролираме. И точно в това се състои Законът за емоционалния избор: ние можем да избираме, за да проявим необходимата активност.
Законът за емоционалния избор не предполага, че никога не трябва да изпитваме гняв, враждебност или друга негативна емоция. Той не препоръчва винаги да сме спокойни и дори – безпристрастни, или да приемаме всичко.
Законът ни учи да не превръщаме негативни емоции в хронични състояния, които водят до т.нар. токсичен стрес (стресорни увреждания). Същността му е в поемането на лична отговорност за собствените ни настроения.
Кратка разходка, хубава музика, смешен филм – това не е бягство от проблема; това означава да дадем почивка на самите себе си; да не се оставим да ни завладеят емоции, които не само няма да решат проблема, а ще ни осигурят язва, високо кръвно или инфаркт.
Законът за емоционалния избор е предизвикателство към самите нас. Вместо да се отдаваме на негативна емоция, можем да излезем и да походим. Тялото ще се притече на помощ на емоциите и ще помогне натрупаната обида, гняв или напрежение да се излеят по здравословен начин. Вместо да се вторачваме върху собствените си проблеми, от задънената улица, в която сме се озовали, може би е по-добре да помогнем на някого да се справи със собствените си проблеми.
Вместо да наливаме масло в огъня на ненавистта в отношенията, може би по-добре (а и по-здравословно) е да простим. С други думи: вместо да се предаваме и да се отпуснем в липсата на енергия; вместо да се откажем от действие или пък да търсим отмъщение, може би е време да направим нещо по-различно от досегашните си навици, по силата на които реагираме стереотипно, по навик.
„22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ Грег Андерсън
чрез Маргарита Стояновска; Квадратът на Питагор нумерологичният ключ на душата
https://www.facebook.com/margarita.gurusakhi/posts/10215478717458618?__tn__=K-R
Споделете това вдъхновение ако ви е харесало.
Имате възможност да се посетите INside йога студио
за Йога курсове, йога терапиия или индивидуални занимания.
https://www.facebook.com/margarita.gurusakhi/posts/10215478717458618?__tn__=K-R
Споделете това вдъхновение ако ви е харесало.
Имате възможност да се посетите INside йога студио
за Йога курсове, йога терапиия или индивидуални занимания.
