По пътя към щастието оцеляват само тези, които успеят да се адаптират

 Когато дядо ми си отиде от този свят, плаках много. Не можех да се успокоя с часове. Аз много обичах дядо си. Той беше невероятно добър човек. 

 

После осъзнах, че това е бил само един повод да се наплача колкото си искам. За всички дни, в които съм била нещастна. Осъзнах, че не съм плакала заради смъртта на дядо; а че плача от самосъжаление, че плача от страх от самотата, от привързаност към това, което ме е карало да се чувствам добре. Просто това се оказа една ситуация, която ми е позволила да отприщя цялата тъга в себе си.

Има много такива моменти в нашия живот. Ядосваме се на някого, а зад този гняв стои прикрит страх и несигурност. Завиждаме на някого, ревнуваме, конкурираме се – всичко това са все външни фактори – уж извън нас, уж причината е в другите, а зад това се крие ниско самочувствие, комплекси за малоценност. 

Отвъд тази стена стоят нашите вътрешни бариери и блокажи да навлезем себе си и да разберем причините за нашите собствени истински чувства, за собственото ни АЗ. 

Идва един момент в който прозираме, че причините за тъгата и депресията са нашата невъзможност да сме позитивно адекватни на реалността. 

Веднъж в един труден за мен момент мой приятел ми каза: 

 „Оцеляват само тези, които успеят да се адаптират“. 

 Необходимо е да се научим да се адаптираме както в материалното, така и в емоционалното пространство, за да се чувстваме радостни и щастливи. Да не задържаме това, което вече си е отишло от нас.

Необходимо е да погледнем на емоциите си със смелост и зрялост – да си ги признаем и да ги приемем. Да се сприятелим с тях. Следващият път, когато ги разпознаем – да си кажем – „ А, това е гняв – О как си днес приятел?; или пък: „О, това е страх – здрасти пич, добре дошъл, хайде да изпием по една биричка  заедно, а после всеки да си върши работата“. И така приемайки ги като гости и добри приятели в собствения ни дом – нашата Душа, интегрираме нашите болезнени преживявания и се сдобряваме със себе си. Успокояваме се и се смиряваме. Прескачаме вълната. Запазваме равновесие и се радваме на слънцето, въздуха и всичко добро, което има около нас. 

 

„Практически стъпки да се свържем със състоянието на Щастие“

 

 

 

  Скъпи приятели на йога!

Вдъхновени от последните ни курсове, ви каним на поредния йога уикенд на 30 и 31 юли в Архитектурен комплекс Илинденци - община Сборяново - уникално кътче в България.
 http://www.artcenterilindentci.com/works.html

 

Идеята да изберем това място се основава на мотивацията да се свързваме с красиви и високо енергийни места в България – това е енергиен обмен, в който ние се зареждаме, но и ставаме енергиен източник подпомагайки просперитета на нашата Родина.  

 

Когато отиваме в център на изкуството и културата сме в контакт както с природата като източник на енергия, така и с най-фината и висша енергия на творческия човешки потенциал.

 

 

Темата на уикенда е:

 

„Практически стъпки да се свържем със състоянието на Щастие“. 

 

 Ще активираме посредством достъпни йога практики и визуализации програмата за вътрешно щастие.

 

 В последствие тези практики ще могат да се прилагат в ежедневието. Предвиждаме йога занимания, релаксация, медитации и визуализации, разходка. Необходимо е за практиките да си носите нещо за водене на записки;  подходящо облекло за йога и за разходка в планински терен, малка кукла или плюшена играчка, постелка за йога и всичко, което би ви било необходимо за сядане в удобна поза, завиване.

 

 

 

Планираме да отидем там в събота на обяд и да се върнем в неделя вечерта.

 

 Таксата е 120 лв. – включва една нощувка, 2 обяда, вечеря и закуска, практиките на семинара. Не включва транспорт.  

  Помолили сме да ни приготвят вегетерианско меню. 

 

 

Ще се организираме със собствен транспорт, така че моля тези, които заявят желание за участие да пишат дали разполагат с кола, и колко човека биха могли да приемат, или пък сте без кола. 

 

 

  Записване на е-мейл: temsta@abv.bg