В
най-широк смисъл това са качествата на цялата проявена вселена описани от
Кришна в “Бхагавад Гита” като чистота, страст и инертност. Качеството чистота е
известно като сатва, страст като раджас и инертност като тамас.
В 14 глава той казва:
“Чистота, страст и инертност – тези качества породени от природата се свързват здраво в тялото, въплътеното, нерушимото.
От тях Сатва, поради неопетнеността си, е лъчиста и здравословна и обвързва чрез привързаност към щастие и знание.
Знай, че Раджас е природа на страстта, източник на жадуване (за сетивни удоволствия) и привързаност. Тя обвързва човека чрез привързаност към действието.
Знай, че Тамас е роден от невежество и въвлича в заблуда всички живи същества. Той здраво се свързва с небрежност, мързел и сънливост."
На този етап може да звучи малко неясно, но нещата се изясняват когато по-нататък в текста Кришна подробно разяснява проявленията на тези три качества и начина, по който се изразяват в една личност.
САТТВА
Състояние на истинност, простота и спокойствие в действията.
- Чистота.
- Уравновесеност, лекота, ясно възприемане, простота.
- Същината на познанието и разбирането.
- Търси и придобива знание.
- С нагласа да търси благоприятни възможности, за да помага.
- Мисленето е прецизно, интуитивно, мъдро.
- Емоциите са позитивни и основаващи се на вярата.
- Сремежите са безкористни и етични.
- Действията се предприемат за общо благо.
- Води до ПРОСВЕТЛЕНИЕ – нашето истинско състояние.
РАДЖАС
Състояние на динамизъм и активност, съпровождано от цялостно въвличане на
егото.
- Страст.
- Основа за всички дейности и планирания в света, тялото и ума.
- Импулсивност, промяна, действие, сила, енергия и липса на покой.
- Личностната гледна точка е опортюнистична.
- Мисленето е рационално и адекватно.
- Емоциите са положителни, но стига всичко да върви добре.
- Лични амбиции, его, усилие и силен стремеж.
- Действията се извършват за задоволяване на желания и амбиции.
ТАМАС
Състояние на инертност и невежество.
- Леност и бездействие.
- Стабилност, отпуснатост, мързел.
- Изтощение, униние, апатия, усещане за “залостеност”.
- Нечистота, болест, невежество, мрак.
- Гледната точка е ограничена до примитивно ниво на оцеляване.
- Мисленето е нелогично, предубедено, фанатично.
- Емоциите са негативни и свързани с оцеляване.
- Действията са отбранителни, като могат да бъдат и увреждащи.
- Възможността за промяна и усъвършенстване е блокирана, тъй като тамас е “залостване”.
- НО не обвинявайте хората в плен на тамас! Не знаете какво са преживяли в живота. Вижте скритите им възможности.
В глава 18 Кришна разглежда темата за въздействието на преобладаващата в нас гуна върху нашата представа за живота, действията и личностния ни стил: “Човека под въздействие главно на сатва във всички същества вижда единната неразрушима Същност.” В такива хора по-скоро има чувство за “ние”, отколкото за “аз” и “тях.” Те извършват: “действие, което е предопределено, освободено от привързаност и изпълнявано нито с любов, нито с омраза, от човек не жадуващ някаква отплата.” Това са безкористни и лишени от емоционален заряд действия за доброто на всички, а извършващият ги е: “освободен от привързаности, неегоистичен, надарен с решителност и ентусиазъм, и оставащ незасегнат от успех или провал.”
Човекът под влияние главно
на раджас: “вижда във всички същества различни проявления на отделни
видове, различаващи се един от друг.” Затова и гледната точка на такива хора е
да преценяват другите като средство за задоволяване на желания: “действията се
извършват ... с копнеж за задоволяване на желания или за някаква изгода; с
егоизъм или с много усилия.” Такива действия се основават на: “какво ще спечеля?”
Кришна описва раджастичния човек още по-неблагоприятно като: “изпълнен със
страсти, жадуващ за награда за действията, алчен, жесток, покварен и воден от
удоволствие и болка.”
Човекът под влияние главно
на тамас: “без да се вслушва в разума и без да се основава на истината
се придържа упорито към едно единствено действие, като че ли то е всичко.”
Такива хора са фанатици упорито прилепени към възгледите си, които не се
основават на разсъдъка или дори на здравия разум, а често са проекции на
собствените им недостатъци върху другите хора. Техните: “действия се
предприемат поради заблуда, без да се съобразяват с последствията, загубите,
вредите и (собствените им) способности.” Затова действията им може да са
увреждащи както за другите, така и за самите тях. Кришна описва хората под
въздействие на тамас с изрази, които със сигурност не биха използвали в CV-тата си: “разпуснати, вулгарни, инатливи, нечестни, злонамерени,
мързеливи, унили и вечно отлагащи.”
Основно правило е, че от
време на време и по различен начин тези качества оказват влияние на всеки от
нас. Понякога ще сме под въздействие на сатва и тогава възприемането на света,
на хората около нас, мисленето, емоциите и склонноста ни да се държим по един
или друг начин ще е изпълнено със сатвични качества. В друг момент ще сме под
влияние на раджастични, а понякога и на тамастични качества. Ние сме комбинация
от тези три качества и буквално сме тласкани на една или друга страна, защото
потоците на трите гуни направляват живота, но болшинството от нас прекарват
по-голямата част от живота си под влияние главно на една от тези гуни. Макар
обикновено да сме под влияние на раджас (или дори сатва), понякога поради
неблагоприятни житейски обстоятелства можем да се “сгромолясаме” в тамас и
задълго да потънем в него.
Йога препоръчва да сме под
влияние на сатва. Това е най-високоразвитото ниво. То е най-близо до висшите
нива на съществуване и води до най-голям напредък и щастие. По тази причина
основния стремеж на йога е да ни освободи от блокажи задържащи ни в по-ниски
нива, за да можем все по-дълго да живеем под влияние на сатва.
Ако погледнем на гуните от
по-широка переспектива ще видим, че и трите притежават положителни качества
стига да се използват по правилен начин. Чрез раджас например предвидливостта,
силата и активността могат да се пречистят и да се използват за висши цели.
Същото се отнася и за очакването на резултат, което е неразделна част от
раджас. Дори качества на тамас могат да бъдат насочени в подходяща посока.
Ленността и сънливостта могат да бъдат заслужена почивка. Способността упорито
да се прилепваш (когато е необходимо) може да бъде постоянство или
издръжливост. Равнодушието може да е невъзмутимост, а упорството може да се
превърне в твърдост.
Гуните “оцветяват” всичко
на което повлияват.