Коледата е време, когато празнуваме две неща: едното е раждането на Исус, а другото е изгряването на Христовото съзнание. Исус е бил човек, а Христовото съзнание е духа, който е слязъл. Вие сте човешко същество, имате тяло, ограничени сте от сетивата и умът, но в същото време съществува и една жизнена сила, виталност и динамизъм, които физически или външно са познати като душа, а в езотеричната терминология се наричат Божествено съзнание или Христово съзнание.
Точно както има развитие или еволюция на физическото тяло от раждането, през пълнолетието към старостта и смъртта, така има и еволюция на съзнанието. Кулминацията на тази еволюция е Христовото съзнание. То е това, което е във връзка с Божествената природа, което е цялостно, а не разпокъсано. В този момент съзнанието не е цялостно в смисъл, че нямаме представа или разбиране за това какво се случва с нас на несъзнателно ниво. Имаме много малко разбиране за подсъзнателното поле и частично разбиране за съзнателното. Съзнанието ни е разпокъсано или начупено.
Какво всъщност е духа? Каква е разликата между дух и съзнание? Те са проявление на една и съща сила и енергия. Когато водата в едно езеро е неспокойна, тя загубва прозрачността си, но когато се успокои, може да видите всяко отражение в нея. Разпокъсаното съзнание е неспокойната вода, където вие просто се лутате пипнешком, без да виждате нищо ясно. Спокойните води, в които всичко е отразено е Христовото съзнание.
Днес ние ставаме осъзнати за две важни събития: раждането на Исус, който е познат като сина на Мария и Йосиф и изгряването на Христовото съзнание, което е познато като идеята за Божия син.
Христос е живял преди 2000 години. Защо все още си спомняме този ден? Не защото Христос е бил основател на Християнството. Християнството е било основано в Рим, не във Витлеем или Йерусалим. Създателят на организирана Християнска система е бил Свети Петър. Ученията на Христос, Исус преди установяването на Християнството са били много прости.
Ако трябва да изразим Христовото учение на днешен език, бихме казали: „Живей за другите, за да премахваш страданията им и да ги свързваш с източника, с Бог.“ Това би било учението му накратко и то е най-важното за трансформирането на човешкия ум.
Кой живее за другите? Днес ние сме толкова егоцентрични, че забравяме за чуждите страдания; обхванати сме прекалено от собствените си конфликти и проблеми. Да се свържем с Бог, с източника, става далечна реалност в живота ни. Но ако успеем да дадем начало на процеса на изпълнение на тези три важни завета на Христос, ние ще станем истински Християни по сърце и дух; ще бъдем истински човешки същества в действията си и в мислите си.
Нещото, което ни прави наистина човешки същества е знанието за връзката, невидимата нишка, която съществува и свързва индивидуалното и трансцеденталното, Божественото; способността да видиш тази връзка във всичко и във всеки; разрушаването на мисълта, че „Аз съм по-висш“ или „Аз съм по-нисш“, „Аз зная повече“ или „Аз знам по-малко“ – защото всичко това са игри на егото. Ако се чувствам по-висш, това е егото, което си играе с мен. Ако се чувствам по-нисш, това е също моето его, което си играе с мен. Ако се считам за интелигентен, това е егото ми. Ако се приемам за глупав, това също е егото ми. Глупав по отношение на какво? Интелигентен по отношение на какво? Дали докторската степен е показател за вашето знание, просто защото сте претъпкали главата си с множество различни идеи и концепции, някои от които много задоволяващи и обогатяващи, а други не толкова?
Докато не
станем истински хора, ще трябва да носим товара на кръста, а той е тежък.
Трябва да осъзнаем живота си и да видим колко много багаж носим със себе си –
нашата несигурност, страхове, комплекси, забрани, желания, привързаности и
всички останали проявления на ума, които ни засягат, като омраза, гняв, ревност
и разочарования. Ние носим товара на раменете си и изглежда, че тази камара се
увеличава с всеки изминал ден. Хората казват: „Христос умря на кръста заради
нашите грехове.“ Да, това са нашите грехове. Това се греховете срещу
човечността. Той умря, за да ни накара да разберем, че трябва да се направи
определено усилие да снемем от гърба си товара, който носим в раницата си.
